Коя е най-дългата дума?

Най-дългата дума в английския, която е съставена от... 189 819 букви. Това е пълното химическо име на най-дългият известен протеин.Всъщност това съвсем не е лесен въпрос, защото хората непрекъснато измислят дълги думи, само с една цел - рекорд.Понякога дължината наистина има оправдание - техническите научни термини например достигат до стотици, дори хиляди знака. Най-дългата дума във всеки език зависи от правилата за формиране на думи и може да се приеме за официално съществуваща, ако е включена в голям официален речник или се използва достатъчно често в езика.

В българския най-дългата, всеобщо позната дума, която обаче не присъства в правописните речници е „непротивоконституционствувателствувайте".

Със своите 39 знака обаче тя далеч не може да се мери с най-дългата дума в английския, която е съставена от... 189 819 букви. Това е пълното химическо име на най-дългият известен протеин. Започва с Methionyl... и след малко повече от 189 000 знака завършва на ...isoleucine.

Най-дългата дума, която е публикувана в речник на английски обаче е Pneumonoultramicroscopicsilicovolcanoconiosis (само 45 знака). Тя е съставена изкуствено, за да претендира именно за „титлата" най-дълга дума в английския език, но постепенно е развила независима употреба в медицината.

През 1996 г. книгата на рекордите Гинес призна Donaudampfschiffahrtselektrizitätenhauptbetriebswerkbauunterbeamtengesellschaft за най-дългата публикувана дума на немски. Тя е от 79 знака и означава част от австрийска корабна компания, която превозва пътници и товари по Дунава.

В холандския най-дългата дума е от 49 знака и означава "приготвяне за детско карнавално шествие": kindercarnavalsoptochtvoorbereidingswerkzaamheden. Тя също е призната от световната книга на Гинес през 1996 г.

Испанският е далеч по-скромен и най-дългата дума в употреба е от само 24 букви: electroencefalografistas. Означава специалисти, които се занимават с електроенцефалография.

Имена

Най-дългото име на място в англоезичните страни е Taumatawhakatangihangakoauauotamateaturipukakapikimaungahoronukupokaiwhenuakitanatahu. Името е маорско и е съставено от 85 знака. Това е връх с височина 305 м над морското равнище, който се намира в Нова Зеландия.В Уелс има селце, наречено Llanfairpwllgwyngyllgogerychwyrndrobwllllantysiliogogogoch. Името може да бъде преведени като "църквата "Св. Мери" в котловината на белия лешник, близо до бързия водовъртеж и църквата "Св. Тисилио от червената пещера".Наскоро беше разрешен и дългогодишен спор как точно се пише най-дългото име на място в САЩ. Това е езерото Chargoggagoggmanchauggagoggchaubunagungamaugg е Уебстър, Масачузетс. Според една от версиите означава: „ти ловиш риба от твоята страна, аз ловя риба от моята и никой не лови по-средата". За съжаление, митът за това благозвучно значение е бил развенчан.

Мачу Пикчу в Перу

Мачу Пикчу се намира в Перу на 2300 метра над морското равнище и на 112 км от Куско в подножието на Свещената долина на инките. Смята се, че Мачу Пикчу е бил част от много голям комплекс от крепости, които инките използвали за защита от набезите на индианците, обитаващи джунглата. Градът е условно разделен на четири части. Северозападната е разположена в района, който вероятно се е използвал за религиозни цели. Именно там се намират и т.нар. Свещен площад, както и храмът на "Трите прозореца", "Свещеният храм", "Имението на свещениците". Там е и слънчевата лаборатория, която позволявала на инките да определят годишните сезони и часа по сенките, хвърляни от слънцето върху камъните. Предполага се, че най-големите жилищни сгради са изградени в североизточната част на комплекса. Наблюдателната кула заедно с други сгради са били разположени в югозападната част. На югоизток от комплекса са били най-малките и скромни сгради, издигнати покрай тесни улички, близо до многобройните тераси. В най-долната част на терасите е гробницата, в която по време на разкопки, са били намерени 135 скелета и 109 от тях са били идентифицирани като женски. Това дава основание на учените да смятат, че жителите на Мачу Пикчу са били предимно жени, които инките си избирали и скривали в града, неизвестен за испанските завоеватели. Древната крепост на инките е открита случайно през 1911 г. и оттогава е обект на исторически и археологически тълкувания. Тя продължава да възбужда любопитството на учените. Американският археолог Хирам Бингъм открива древния град по време на експедиция, организирана от престижния университет Йейл. Съществуват различни хипотези за основните функции на града и начините, по които инките са го построили, тъй като районът е трудно достъпен. Голяма част от предположенията са направени от откривателя на града Бингъм. Според него Мачу Пикчу е било най-сигурното убежище на инките. Тук победеният инка Манко и неговите хора избягали след обсадата на столицата Куско през 1536 г. след проваленото въстание на инките срещу испанските завоеватели. Стратегическата позиция на Мачу Пикчу обаче е послужила за основа и на друга, доста популярна хипотеза. Според нея "крепостта" служила за стражева охрана и била използвана от инките като символ на доминиращата им позиция в района на Амазонка, близо до Куско. Това обяснява до голяма степен сцените, изобразяващи сблъсъците между войниците на инките и обикновените войници, наричани "чунчос" - обитателите на джунглата. Тези сцени са изобразени върху лакирани дървени чаши, изработени от инките. За някои обаче Мачу Пикчу е бил важен религиозен център. Доказателство за това са олтарите, както и неговата непристъпност. Именно там инките можели да бъдат най-близо до боговете си и дори да се докоснат до тях. Дори и днес никой не може да разгадае мистерията как строителите и архитектите са успели да транспортират до върха на планината огромните блокове от варовик, необходими за издигането на града.

Статуята на Христос Спасител над Рио де Жанейро

Статуята на Христос Спасителя с разперени ръце се извисява над града Рио де Жанейро в Бразилия. Завършена през 1931г., тя е висока 38м, изградена е от желязобетон и е облицована с несмлян талк, устойчив на въздействието на климата. Статуята е разположена на високия 710м хълм Корковаду в предградията на града. Допълнителната височина на хълма превръща този съвременен колос в емблематична забележителност на града. Като всички останали чудеса по света, тежащата 1145 тона статуя на Христос Спасителя, извисила ръст над Рио де Жанейро, се е превърнала в символ на града и на цяла Бразилия. Разперените ръце с дължина 30 м сякаш се готвят да прегърнат света. Туристите могат да стигнат до основата на статуята с автомобил, железница или по пешеходен маршрут. Изгледът към пострелия се в нозете им град, искрящото море, далечните хълмове и планинските върхове е незабравим.

Уейв Рок – Скалата Вълна

Близо до град Ксидън в Западна Австралия се намира огромен скален масив, известен като Ксидън Рок. В северния му край се издига прочутата скала Уей Рок, надвиснала над околната равнина. Скалата дължи името си на приликата с огромна вълна, вкаменила се за миг преди да се стовари върху брега. Дължината на Уейв Рок е 100м, а височината 15м.Скалата се издига над суха и твърда камениста земя, но вероятно преди около 2700 милиона години е била частично заровена в нея. Просмукващата се в земята вода, отмила долната част от отвесната скала. По-късно горният слой почва е отнесен и с дооформянето на Уейв Рок, се заема вятърът. Той запращал песъчинките срещу скалата и издълбал подножието й, а горната част надвиснала като гребен на вълна. Различните минерали, отмивани от дъждовете, оставят по скалната стена червено-кафяви, черни, жълти и сиви ивици. Цветовете са особено ярки под лъчите на утринното слънце.Близо до Уейв Рок има друга интересна скала, наречена „Прозявката на хипопотама” – куха скала, която прилича на отворена паст на хипопотам. На няколко километра в северна посока е скалната група „Гърбиците”. Тази част на Австралия е известна и със златните находища. През 80-те и 90-те години на XIX век тук пристигат хиляди хора с надеждата да забогатеят бързо. И досега тук се добива злато и стари и новооткрити мини.

Кулите

През XVII век холандските моряци и търговци непрекъснато пътували до островите в Индийския океан, откъдето си набяват ценни подправки за европейксите пазари. Холандксите мореплаватели са първите жители на Стария континент, които виждат и картографират крайбрежието на Австралия. На техните карти в западната част е представена обширна пустиня от пясъчни дюни. Тя заема областта, известна днес като Национален парк „Намбунг”.Холандците смятат, че странните каменни форми сред дюните са руини от древен град, но в действителност "Кулите" са дело на природата. В района има хиляди варовикови колони, които приличат на игли и купи сено, а сред тях са разпръснати множество фосили. Височината им варира до 5 метра, а ширината до 2.Първоначално учените смятат, че Кулите са вкаменени останки от древна гора, но впоследствие установяват, че става дума за ерозирали скали, които изглеждат като надгробни плочи в безкрайно гробище.

Брайс Кениън

Въпреки името си Брайс Кениън не е каньон – той не е издълбан от река. Просто така се нарича южната част от платото Пансогант в щата Юта, САЩ, представляваща обшитен район от настръхнали скални зъбери. Южна Юта прилича на гигантска стълба, в която Брайс Кениън е най-горното стъпало – 2800м, а най-долното е ръбът на Гранд Каниън. Индианците от племето пейоти, наричат района „Червените скали, стоящи като мъже в каньона с формата на купа”.Преди около 60 милиона години тази местност е покрита от вода, която отлага 600-метров пласт от тиня, пясък и калциеви соли. Тектонската активност изтласква нагоре дъното на водния басейн. Водата се оттича и пресъхва, а скалите се разцепват на огромни блокове. Ерозията извайва в скалните пластове фантастични форми. Великолепните им багри се дължат на различните минерали, съдържащи се в тях.Брайс Кениън е наречен на името на шотландския заселник Ебензер Брайс, който през 1875г изгражда там ранчо за добитъка си. Условията там били изключително тежки и според собственика да изгубиш крава в района било по-тежко от това да я изгубиш в ада.

Мостът на дъждовната дъга

Мостът на дъждовната дъга е не само най-големият естествен мост на света, но е и най-съвършено изваяното и оцветено творение на природата. Внушителната му арка прехвърля един от каньоните в скалната пустиня в щата Юта, САЩ. Сводът на моста е почти идеален четвърт кръг, започващ от отвестната скала, която оформя една от стените на дефилето. На другата страна сводът се спуска постепенно към дъното на каньона, а долната му част е гладка и меко извита като дръжка на чаша.Този изящен и елегантен мост е дълъг 94м, а каньонът, над който се прехвърля е широк 85м. Ширината на свода – 10 м, е достатъчна, за да се прокара шосе. От основата до най-високата точка, мостът е висок 88м.Индианците навахо, които населяват околните територии, са нарекли това удивително чудо на природата "Мостът на дъждовната дъга" не само заради формата му, но и заради прекрасните розови и лилави цветове, които под лъчите на следобедното слънцето се променят в кафяви и червени. Те вярват, че това е дъждовна дъга, превърната в камък. Тъй като според представите им дъждовните дъги са пазачите на света, за индианците мястото е свещено.До 1963г до Моста на дъждовната дъга може да се стигне само по тясна, опасна пътека, дълга 20км. След построяването на язовира Глен Кейниън, нивото на река Колорадо се покачило и водата запълнила 91 каньона, по които по-рано текат малки рекички, вливащи се в Колорадо. Затова днес може да се достигне с лодка почти до подножието на Моста на дъждовната дъга.

Кaпадокия

Релефът на Кападокия в Турция е формиран от вулканска дейност и от ерозията. Вулканските изригвания отложили пепел. Лава и камъни на пластове, издигнати на 300м над околните райони. В продължение на векове вулканската пепел се уплътнява, докато не се превърща в меки светли скали, наречени вулкански туфи. Най-горният пласт от лава се втвърдява в черен базалт. Външните земни сили напукват скалите и постепенни меките им части ерозират. В резултата на неуморната работа на природата, днес тук се простира странен, сякаш лунен пейзаж от скални конуси, пирамиди и кули, известни с името „Комините на магьосниците”. Те са оцветени на хоризонтални ивици в бяло, охра, светлокафяво, червено и черно. Преди векове византайските монаси издълбават в меките скали манастири, църкви и жилища. Някои конуси са с толкова много отвори, че приличат на швейцарско сирене.Токали Килизе – „Църквата със щита” се намира в Джореме, Централна Турция. Стените й са покрити с фрески от X век, изобразяващи Христос и апостолите. Наделеч оттам, в долината на Джорголи, има пещерни манастири и дори цели градове, издълбани в скалните хълмове или под земята. Градовете често били свързани с тунели, дълги няколко километра.

Пътят на великана

Пътят на Великана е нос в крайбрежната част на Антрим, Северна Ирландия. От крайбрежните скали към морето се спуска „път” от каменни колони, които са с толкова правилна форма, че изглеждат сътворни от човешка ръка. Колоните обаче са изцяло дело на природата, която е изваяла това съвършенно чудо от базалтови скали. Броят на колоните е около 37 000, те са предимно шестстенни, с диаметър 37-51см и височина до 6 метра. В най-широката си част „Пътят на Великана” е 12 метра, като в най-тясната част – колоните са най-високи.Преди около 50-60 милиона години тук изригва лава, която потича към морето. Лавата се изстудява много бързо и при втвърдяването си се начупва на правилни шестстенни огромни стълбове. На някои от каменните формирования са дадени имена , съответстващи на приликата им с различни предмети – „Комините”, „Купата за пунш”, „Ветрилото на моята лейди”.В съседство с Пътя на Великана се намита заливът Порт на Спаня. През 1588г в него претърпял корабокрушение „Жирона” – един от корабите на Непобедимата армада. От 1300 души, които се намирали на борда му, се спасили само 5. През 1967г белгийска водолазка експедиция открила останките на кораба и извадила от него редица артефакти.

Дзингланд – Звънтящата земя

В северния край на Мадагаскар се намира район, осеян със скали, чиито върхове са остри като игли. Местните жители – малгашите, сa го нарекли Дзингланд, заради глухия звънтящ звук, който скалите издават при удар. Скалите игли са разположени толкова нагъсто, че е невъзможно да се намери достатъчно равна площ, върху която човек да стъпи, дори с единия крак, а при опит да се ходи по тях и най-здравите ботуши бързо се нацепват на ивици. Дори една непредпазлива крачка, може да доведе по инцидент – острите скали са безпощадни и разрязват месото до самата кост. Варовиковите скали са се образували в продължение на много години, когато под въздействието на дъждовете по-меката част от тях е била отнесена и са останали единствено тези игловидни грамади. Процеждайки се през пукнатините в скалите, дъждовната вода е издълбала дълбоко под повърхността пещерни кухини и коридори. Гроте д’Андрафайб е една от най-големите пещери. Изследвани са 11км от нейните коридори. Пещерите на Дзингланд се обитават от единствените в света крокодили, живеещи в пещерни условия.Мадагаскар е четвъртият по големина остров в света. Той се е отделил от Африка преди около 40 милиона години. Изолацията му е причина много от животинските видове, които се срещат тук, да са ендемити. Островът е единственото място в света, където живеят истински лемури, а от 250 вида птици, гнездящи тук, повече от 100 се срещат единствено на Мадагаскар.

Сестри джужджета - в "Отечествен фронт"

Отечествен фронт" тази седмица разказва една приказка, която може да се случи само у нас. В село Ресилово, на 50 км от София, в малка къщичка, живеят две сестри-джуджета - 75-годишната Василка, висока точно метър и 88-годишната Лиляна, висока малко повече от метър.
Те са джуджета-дълголетници, което не се среща често - набръчкана от времето, кожата им почти е хванала мъх от липса на досег с цивилизацията.
Двете сестри-джуджеси живеят в друга епоха - в малката им къщичка, строена някъде през 30-те години на миналия век няма телефон, телевизор или дори радио, няма топла вода, котлон и работещ хладилник.
Двете сестри обаче имат собствена технология за съхраняване на месо в буркани. Имат и „кучеща", защото кучетата са високи почти до рамената им!
„Попаднах в приказка! Попаднах в машина на времето!" - разказва Мартин Карбовски. - „Това е приказката на „Отечествен фронт" за новата 2009-та година! Показвам ви едни от най-веселите джуджета, извадени от контекста на най-тъжната приказка за българи в началото на втората декада на XXI-ви век."
И двете бабички-джуджета не знаят коя година е, но знаят кой ден от седмицата е. Въпреки че от време на време „гладуват като дзверове" си имат своите малки джуджешки радости - сами си правят цигарите като ги свиват във вестник.
Не познават Тодор Живков, но искат да се върне ТКЗС-то, защото по онова време животът им е бил по-добър.
Не са чували за царя, не знаят кой в момента е на власт, но едната е слушала за Бойко Борисов.
Никога не са ходили в София, на море или където и да било другаде. Не са ходили и на училище и не могат да четат. Знаели са как да гласуват докато е имало червени бюлетини.
Сега гласуват като слагат червено цвете в сгъната бюлетина, без да я попълват... Двете не разбират какво е „мечта" и никога не са мечтали. Не са се и омъжвали. Никой не ги е обичал...

Правила за хубав аромат

Как да употребяваш ароматната козметика така, че да си сигурен, че винаги миришеш добре?

1. Аромат и пулс

Слагай парфюм на местата, където се усеща пулсът - китките, отстрани на врата и на гърдите, близо до сърцето. Пулсът усилва аромата.

2. Дискретно

Няколко напръсквания са достатъчни. Ако непрестанно усещаш парфюма си, значи си си сложил твърде много. Хората трябва да усещат миризмата само като се приближат близо до теб.

3. Не смесвай ароматите

Не е нужно да си купиш всички продукти от серията - парфюм, дезодорант, афтършейв, душ гел. Но и не трябва да смесваш твърде различни миризми.

4. Имай предвид типа на кожата си

Ако кожата ти е суха, слагай си парфюм малко по-често. Ако е мазна, не е необходимо да прекаляваш, защото мазната кожа задържа аромата по-дълго.

5. Използвай аромата, за да се освежиш

Когато дойде работният следобед и ни се приспи, едно пръсване с любимия парфюм може да направи чудеса.

6. Използвай различни парфюми за различните сезони

Горещините и потта усилват аромата, затова през лятото трябва да се спреш на по-лек аромат. През зимата можеш да си позволиш нещо по-тежко и силно.

Петък 13-ти

Суеверията са навсякъде около нас, но това с фаталното число 13 е може би най-разпространеното. Него ни го навират в очите още в детските комикси – вечният неудачник Доналд Дък кара автомобил с номер 313!
Днес обаче е петък 13-ти (и не само това, както ще прочетеш ей-сега) и трискайдекафобията здраво ни е разтресла (и аз не можах да я прочета тая дума, така че не се шашкай. Може да пробваш да я повториш три пъти и да си я напишеш на листче!)
Та, днес не е просто какъв да е петък 13-ти, нещо повече – сборът на цифрите на днешната дата дава точно 13: 13.10.2006=1+3+1+0+2+0+0+6=13. Такова нещо последно е станало на 13 януари 1520 г., и ще се случи отново само след пет години.
Тринадесет може би се смята за „лошо число” поради факта, че е с едно повече от 12 – число, широко разпространено в много култури, поради факта, че може да се представи по сума начини: 2х6, 3х4, 6х2, 4х3 (върнахме ли те в час по математика?)… Също така, когато една група от 13 предмета се раздели на 2, 3, 4, 6 малки групи, винаги остава един асиметричен самостоятелен обект. Иначе казано, ако се намираш в група от 13 човека (6 момичета и 7 момчета) и се разделите на 4 групи от по две момичета и две момчета, възможно е единият, който ще изпадне от делението и ще остане сам, да си точно ти! Разбира се, възможно е и да е някой друг, например тринадесетият, който е пристигнал на срещата, или пък първият, защото наобратно сметнато, той си е 13-ти. Математика + суеверие = липса на секс!
Числото тринадесет има също и библейско значение – на Тайната вечеря ученикът, който продал Исус, бил тринадесетият седнал на масата (също така разсипал и солта). Или, иначе казано, Юда си е бил един „голем” карък. Като не ти върви, не ти върви. Даже се е минал, като продал Исус само за 30 сребърника, вместо да почака цената му да скочи. И най-накрая се обесил. Е т’ва е – лош късмет.
Тринайската също така е свързвана с това, че според лунно-слънчевите календари всяка втора или трета година има не 12, а 13 месеца. За разлика от тях Грегорианският календар (който използваме днес), както и ислямският, имат винаги по 12 месеца.
Трискайдекафобията се свързва и с викингите – смята се, че в пантеона на скандинавските богове Локи е 13-ят. (А той е доста противоречив, по-скоро хитър и лукав, отколкото положителен образ, при това не се счита за един от боговете; нещо като черна овца). Това по-късно е било християнизирано, като се твърдяло, че Сатаната, преди падението си, е бил тринадесетият ангел.Също така, законите на Хамурапи са номерирани, но сред тях просто липсва номер 13! Това суеверие изглежда е пуснало дълбоки корени още преди християнската ера.
Конкретният страх от петък 13 се нарича параскевадекатриафобия (аз не го прочетох, а ти?)
Някои сгради нямат тринадесети етаж. Някои се правят на интересни и имат 12, 12б и после 14-ти етаж. Като че ли с това 12б човек няма да се сети, че просто ги е страх от номер 13! (Или, иначе казано, имат… Абе, оная дългата дума!)
Повечето казина и хотели в Лас Вегас нямат 13 етаж. А понякога нямат и стая 13, 313 и т.н. Някои самолети също нямат 13-ти ред. Други умници не слагат в асансьорите копче за 13-тия етаж. Чудя се обаче дали в тези сгради има такъв етаж – ако има 13-ти етаж, а няма копче за него и човек няма как да отиде там, няма да е чудно, ако този етаж не е особено желан. Защото както не можеш да отидеш там, така няма да можеш и да се върнеш…
Испанският мотоциклетист Анхел Нието е известен с твърдението си, че е спечелил 12 + 1 световни шампионата по мотоциклетизъм. Във Формула 1 няма кола с номер 13. Номерът бил премахнат, след като двама състезатели загинали в две различни катастрофи, докато карали коли с номер 13. Разбира се, трябва да споменем, че щом става въпрос за Ф1, там колите се блъскат, независимо от номера си…
В петък 13, 1307 по заповед на Филип IV Хубави във Франция са арестувани и изгорени на клада рицарите тамплиери.
Разбира се, ако питате китайците, японците и корейците, всичко това си е чиста тъпотия. При тези народи тринадесет минава дори за щастливо число, тъй като думата за „тринадесет” има звукова прилика с думата „живот”. От друга страна обаче всички тези държави си умират от страх от числото 4! Да, бе, няма шега! Причината – пак звукова прилика. „Четири” звучало като „смърт”. Поради това там се случва сградите да нямат четвърти етаж, както и други етажи, съдържащи цифрата 4 – 14, 40 и т.н. В Китай обаче всяко зло за добро. Телефонните номера, в които има цифрата 4, у тях вървяли по-евтино. А пък тези номера били повече от половината от всички телефонни номера – това не е никак чудно, все пак няма достатъчно цифри, за да може цялото китайско население да има номера без четворки!
Днес нумеролозите по света са изпаднали в криза, но на кого му пука, ние и без това можем да смятаме само в мацки. А 13 мадами на едно място – това е цяло щастие.

Бурж Дубай – най-високата сграда в света

Тя отваря официално врати днес. До самото откриване точната височина на кулата („бурж” означава „кула”) ще се пази в тайна. Все пак се знае със сигурност, че метрите са повече от 800, като най-вероятното число е 818. Така Бурж Дубай лесно надминава досегашните рекордьори – телевизионната кула KVLY-TV в Северна Дакота (628 метра) и телевизионната кула в Гуанджоу, Китай (610 метра).
Бурж Дубай не само е най-високата сграда в света, тя е и сградата с най-много етажи, както и с най-високия обитаем етаж. Посетителите на кулата могат да се качат на най-високата точка за наблюдения, която е на 124-ия етаж.
Небостъргачът може да се види от разстояние 95 километра.
Смята се, че кулата е струвала 1,5 милиарда долара. Повечето апартаменти в нея вече са продадени, но офисите все още не са. Има и хотел, който не е завършен. Негов дизайнер е Джорджо Армани.
Откриването на кулата идва в труден момент за икономиката на Дубай, чийто пазар за недвижими имоти се срина през миналата година в резултат от световната рецесия.
Бурж Дубай се строи от 2004 г. с доста бърза скорост, като по време на строежа плановете се променят и постоянно се добавят нови етажи с цел сградата да стане абсолютен рекордьор.

Първата цигара за деня е най- опасна !

Пушачите, които със събуждането си палят цигара, имат по-високи нива на никотин в кръвта,в сравнение с тези, които пушат първата цигара след закуската, съобщи Би-Би-Си.
Американски учени са изследвали нивата на котинин (производно вещество на никотина, свързано с риска от рак на белия дроб) в кръвта на 252 пушачи в добро здраве.
Изследването, публикувано в Cancer Epidemiology, Biomarkers and Prevention, показва, че ранобудните любители на тютюна се нуждаят от повече време да се откажат от вредния навик в сравнение с другите пушачи.
Тези, които изчакват поне половин час след ставане, за да запалят първата цигара, имали по-ниски нива на никотин, независимо от броя на изпушените цигари.