Коя е най-дългата дума?

Най-дългата дума в английския, която е съставена от... 189 819 букви. Това е пълното химическо име на най-дългият известен протеин.Всъщност това съвсем не е лесен въпрос, защото хората непрекъснато измислят дълги думи, само с една цел - рекорд.Понякога дължината наистина има оправдание - техническите научни термини например достигат до стотици, дори хиляди знака. Най-дългата дума във всеки език зависи от правилата за формиране на думи и може да се приеме за официално съществуваща, ако е включена в голям официален речник или се използва достатъчно често в езика.

В българския най-дългата, всеобщо позната дума, която обаче не присъства в правописните речници е „непротивоконституционствувателствувайте".

Със своите 39 знака обаче тя далеч не може да се мери с най-дългата дума в английския, която е съставена от... 189 819 букви. Това е пълното химическо име на най-дългият известен протеин. Започва с Methionyl... и след малко повече от 189 000 знака завършва на ...isoleucine.

Най-дългата дума, която е публикувана в речник на английски обаче е Pneumonoultramicroscopicsilicovolcanoconiosis (само 45 знака). Тя е съставена изкуствено, за да претендира именно за „титлата" най-дълга дума в английския език, но постепенно е развила независима употреба в медицината.

През 1996 г. книгата на рекордите Гинес призна Donaudampfschiffahrtselektrizitätenhauptbetriebswerkbauunterbeamtengesellschaft за най-дългата публикувана дума на немски. Тя е от 79 знака и означава част от австрийска корабна компания, която превозва пътници и товари по Дунава.

В холандския най-дългата дума е от 49 знака и означава "приготвяне за детско карнавално шествие": kindercarnavalsoptochtvoorbereidingswerkzaamheden. Тя също е призната от световната книга на Гинес през 1996 г.

Испанският е далеч по-скромен и най-дългата дума в употреба е от само 24 букви: electroencefalografistas. Означава специалисти, които се занимават с електроенцефалография.

Имена

Най-дългото име на място в англоезичните страни е Taumatawhakatangihangakoauauotamateaturipukakapikimaungahoronukupokaiwhenuakitanatahu. Името е маорско и е съставено от 85 знака. Това е връх с височина 305 м над морското равнище, който се намира в Нова Зеландия.В Уелс има селце, наречено Llanfairpwllgwyngyllgogerychwyrndrobwllllantysiliogogogoch. Името може да бъде преведени като "църквата "Св. Мери" в котловината на белия лешник, близо до бързия водовъртеж и църквата "Св. Тисилио от червената пещера".Наскоро беше разрешен и дългогодишен спор как точно се пише най-дългото име на място в САЩ. Това е езерото Chargoggagoggmanchauggagoggchaubunagungamaugg е Уебстър, Масачузетс. Според една от версиите означава: „ти ловиш риба от твоята страна, аз ловя риба от моята и никой не лови по-средата". За съжаление, митът за това благозвучно значение е бил развенчан.

Мачу Пикчу в Перу

Мачу Пикчу се намира в Перу на 2300 метра над морското равнище и на 112 км от Куско в подножието на Свещената долина на инките. Смята се, че Мачу Пикчу е бил част от много голям комплекс от крепости, които инките използвали за защита от набезите на индианците, обитаващи джунглата. Градът е условно разделен на четири части. Северозападната е разположена в района, който вероятно се е използвал за религиозни цели. Именно там се намират и т.нар. Свещен площад, както и храмът на "Трите прозореца", "Свещеният храм", "Имението на свещениците". Там е и слънчевата лаборатория, която позволявала на инките да определят годишните сезони и часа по сенките, хвърляни от слънцето върху камъните. Предполага се, че най-големите жилищни сгради са изградени в североизточната част на комплекса. Наблюдателната кула заедно с други сгради са били разположени в югозападната част. На югоизток от комплекса са били най-малките и скромни сгради, издигнати покрай тесни улички, близо до многобройните тераси. В най-долната част на терасите е гробницата, в която по време на разкопки, са били намерени 135 скелета и 109 от тях са били идентифицирани като женски. Това дава основание на учените да смятат, че жителите на Мачу Пикчу са били предимно жени, които инките си избирали и скривали в града, неизвестен за испанските завоеватели. Древната крепост на инките е открита случайно през 1911 г. и оттогава е обект на исторически и археологически тълкувания. Тя продължава да възбужда любопитството на учените. Американският археолог Хирам Бингъм открива древния град по време на експедиция, организирана от престижния университет Йейл. Съществуват различни хипотези за основните функции на града и начините, по които инките са го построили, тъй като районът е трудно достъпен. Голяма част от предположенията са направени от откривателя на града Бингъм. Според него Мачу Пикчу е било най-сигурното убежище на инките. Тук победеният инка Манко и неговите хора избягали след обсадата на столицата Куско през 1536 г. след проваленото въстание на инките срещу испанските завоеватели. Стратегическата позиция на Мачу Пикчу обаче е послужила за основа и на друга, доста популярна хипотеза. Според нея "крепостта" служила за стражева охрана и била използвана от инките като символ на доминиращата им позиция в района на Амазонка, близо до Куско. Това обяснява до голяма степен сцените, изобразяващи сблъсъците между войниците на инките и обикновените войници, наричани "чунчос" - обитателите на джунглата. Тези сцени са изобразени върху лакирани дървени чаши, изработени от инките. За някои обаче Мачу Пикчу е бил важен религиозен център. Доказателство за това са олтарите, както и неговата непристъпност. Именно там инките можели да бъдат най-близо до боговете си и дори да се докоснат до тях. Дори и днес никой не може да разгадае мистерията как строителите и архитектите са успели да транспортират до върха на планината огромните блокове от варовик, необходими за издигането на града.

Статуята на Христос Спасител над Рио де Жанейро

Статуята на Христос Спасителя с разперени ръце се извисява над града Рио де Жанейро в Бразилия. Завършена през 1931г., тя е висока 38м, изградена е от желязобетон и е облицована с несмлян талк, устойчив на въздействието на климата. Статуята е разположена на високия 710м хълм Корковаду в предградията на града. Допълнителната височина на хълма превръща този съвременен колос в емблематична забележителност на града. Като всички останали чудеса по света, тежащата 1145 тона статуя на Христос Спасителя, извисила ръст над Рио де Жанейро, се е превърнала в символ на града и на цяла Бразилия. Разперените ръце с дължина 30 м сякаш се готвят да прегърнат света. Туристите могат да стигнат до основата на статуята с автомобил, железница или по пешеходен маршрут. Изгледът към пострелия се в нозете им град, искрящото море, далечните хълмове и планинските върхове е незабравим.

Уейв Рок – Скалата Вълна

Близо до град Ксидън в Западна Австралия се намира огромен скален масив, известен като Ксидън Рок. В северния му край се издига прочутата скала Уей Рок, надвиснала над околната равнина. Скалата дължи името си на приликата с огромна вълна, вкаменила се за миг преди да се стовари върху брега. Дължината на Уейв Рок е 100м, а височината 15м.Скалата се издига над суха и твърда камениста земя, но вероятно преди около 2700 милиона години е била частично заровена в нея. Просмукващата се в земята вода, отмила долната част от отвесната скала. По-късно горният слой почва е отнесен и с дооформянето на Уейв Рок, се заема вятърът. Той запращал песъчинките срещу скалата и издълбал подножието й, а горната част надвиснала като гребен на вълна. Различните минерали, отмивани от дъждовете, оставят по скалната стена червено-кафяви, черни, жълти и сиви ивици. Цветовете са особено ярки под лъчите на утринното слънце.Близо до Уейв Рок има друга интересна скала, наречена „Прозявката на хипопотама” – куха скала, която прилича на отворена паст на хипопотам. На няколко километра в северна посока е скалната група „Гърбиците”. Тази част на Австралия е известна и със златните находища. През 80-те и 90-те години на XIX век тук пристигат хиляди хора с надеждата да забогатеят бързо. И досега тук се добива злато и стари и новооткрити мини.

Кулите

През XVII век холандските моряци и търговци непрекъснато пътували до островите в Индийския океан, откъдето си набяват ценни подправки за европейксите пазари. Холандксите мореплаватели са първите жители на Стария континент, които виждат и картографират крайбрежието на Австралия. На техните карти в западната част е представена обширна пустиня от пясъчни дюни. Тя заема областта, известна днес като Национален парк „Намбунг”.Холандците смятат, че странните каменни форми сред дюните са руини от древен град, но в действителност "Кулите" са дело на природата. В района има хиляди варовикови колони, които приличат на игли и купи сено, а сред тях са разпръснати множество фосили. Височината им варира до 5 метра, а ширината до 2.Първоначално учените смятат, че Кулите са вкаменени останки от древна гора, но впоследствие установяват, че става дума за ерозирали скали, които изглеждат като надгробни плочи в безкрайно гробище.

Брайс Кениън

Въпреки името си Брайс Кениън не е каньон – той не е издълбан от река. Просто така се нарича южната част от платото Пансогант в щата Юта, САЩ, представляваща обшитен район от настръхнали скални зъбери. Южна Юта прилича на гигантска стълба, в която Брайс Кениън е най-горното стъпало – 2800м, а най-долното е ръбът на Гранд Каниън. Индианците от племето пейоти, наричат района „Червените скали, стоящи като мъже в каньона с формата на купа”.Преди около 60 милиона години тази местност е покрита от вода, която отлага 600-метров пласт от тиня, пясък и калциеви соли. Тектонската активност изтласква нагоре дъното на водния басейн. Водата се оттича и пресъхва, а скалите се разцепват на огромни блокове. Ерозията извайва в скалните пластове фантастични форми. Великолепните им багри се дължат на различните минерали, съдържащи се в тях.Брайс Кениън е наречен на името на шотландския заселник Ебензер Брайс, който през 1875г изгражда там ранчо за добитъка си. Условията там били изключително тежки и според собственика да изгубиш крава в района било по-тежко от това да я изгубиш в ада.

Мостът на дъждовната дъга

Мостът на дъждовната дъга е не само най-големият естествен мост на света, но е и най-съвършено изваяното и оцветено творение на природата. Внушителната му арка прехвърля един от каньоните в скалната пустиня в щата Юта, САЩ. Сводът на моста е почти идеален четвърт кръг, започващ от отвестната скала, която оформя една от стените на дефилето. На другата страна сводът се спуска постепенно към дъното на каньона, а долната му част е гладка и меко извита като дръжка на чаша.Този изящен и елегантен мост е дълъг 94м, а каньонът, над който се прехвърля е широк 85м. Ширината на свода – 10 м, е достатъчна, за да се прокара шосе. От основата до най-високата точка, мостът е висок 88м.Индианците навахо, които населяват околните територии, са нарекли това удивително чудо на природата "Мостът на дъждовната дъга" не само заради формата му, но и заради прекрасните розови и лилави цветове, които под лъчите на следобедното слънцето се променят в кафяви и червени. Те вярват, че това е дъждовна дъга, превърната в камък. Тъй като според представите им дъждовните дъги са пазачите на света, за индианците мястото е свещено.До 1963г до Моста на дъждовната дъга може да се стигне само по тясна, опасна пътека, дълга 20км. След построяването на язовира Глен Кейниън, нивото на река Колорадо се покачило и водата запълнила 91 каньона, по които по-рано текат малки рекички, вливащи се в Колорадо. Затова днес може да се достигне с лодка почти до подножието на Моста на дъждовната дъга.